Пътник съм

Пътник съм сред мрачните си мисли
по дъното на своите мечти,
под глупаво блестящите мъниста
ръжда по самотата ми крещи.

Скитник между хилядите бъчви,
избрал си чашата ентропия,
във всяка от милионите си кръчми
разбирах, че водата е утопия.

Пътник съм във хладните ви дебри
сред писъци от восъчни лица 
и болката във дясното подребрие
е рожба на нагризани сърца.

Скитникът сред нощните ви свещи -
не иска да умре, досадникът.
И плашат ви сълзите му горещи,        
защото ви разваля тихо празника.